
Изследвания на оста на растежния хормон
Tesamorelin
GHRH аналог, използван в изследвания на оста на растежния хормон.
Безплатна доставка при поръчки над €70
Публикувано
Важно: Тази статия е предназначена единствено за образователни и информационни цели. Тя не представлява медицински съвет и не насърчава инжектирането, приема или употребата на пептиди при хора или животни. Продуктите на сайта са предназначени само за научноизследователски и лабораторни цели.
Tesamorelin е синтетичен аналог на growth hormone-releasing hormone (GHRH) — хормона, който естествено стимулира хипофизата да освобождава растежен хормон (GH). За разлика от директното приложение на растежен хормон, Tesamorelin действа нагоре по физиологичната ос: Tesamorelin → GHRH рецептор → повишен GH → повишен IGF-1. Този механизъм е интересен от гледна точка на метаболизма на мастната тъкан, особено на висцералната мастна тъкан (VAT). Tesamorelin има и клинично одобрена лекарствена форма: в САЩ EGRIFTA WR е одобрен за намаляване на излишната абдоминална мастна тъкан при възрастни пациенти с HIV-асоциирана липодистрофия. В официалната информация изрично е посочено, че препаратът не е показан за лечение на затлъстяване или общо управление на телесното тегло.
Tesamorelin имитира действието на GHRH. След активиране на GHRH рецептора в хипофизата се стимулира секрецията на растежен хормон, който от своя страна има различни метаболитни ефекти, включително влияние върху липолизата и разпределението на мастната тъкан. Опростено: Tesamorelin → GHRH-R → повишен GH → повишен IGF-1 и промени в липидния метаболизъм. Това е различен механизъм от този на GLP-1 агонистите като Semaglutide — докато Semaglutide основно влияе върху апетита, приема на храна и глюкозния метаболизъм, Tesamorelin е насочен към GH/GHRH физиологията и разпределението на мастната тъкан.
Най-силните клинични данни за Tesamorelin са свързани именно с висцералната мастна тъкан. В голямо рандомизирано плацебо-контролирано проучване участват 404 HIV-позитивни пациенти с централно натрупване на мастна тъкан. След 6 месеца висцералната мастна тъкан намалява с приблизително 10,9% при Tesamorelin срещу около 0,6% при плацебо, с подобрение и в обиколката на талията и някои показатели на телесния състав. При пациентите, продължили терапията 12 месеца, редукцията на VAT достига приблизително 18%. Интересен резултат е, че при прекратяване и преминаване към плацебо голяма част от намалението се възстановява сравнително бързо — което подсказва, че ефектът зависи от продължаващата фармакологична стимулация, а не представлява трайна промяна след кратък курс.
Висцералната мастна тъкан се намира около вътрешните органи в коремната кухина и се различава от подкожната мастна тъкан, разположена непосредствено под кожата. Разграничението е важно, защото подкожната и висцералната мазнина не са едно и също. Tesamorelin демонстрира по-изразено действие върху висцералната, отколкото върху подкожната мастна тъкан — именно тази селективност е една от най-интересните характеристики на молекулата.
В рандомизирано клинично проучване при 50 HIV-позитивни пациенти с абдоминално натрупване на мазнини Tesamorelin намалява както висцералната мастна тъкан, така и количеството мазнини в черния дроб. За 6 месеца VAT намалява значително спрямо плацебо, чернодробната мазнина също, като нетният ефект върху показателя за чернодробна мазнина е приблизително −2,9 процентни пункта. Авторите подчертават, че са необходими допълнителни изследвания, за да се установи клиничното значение и дългосрочният ефект на тези промени.
Тук е важно едно от най-съществените разграничения: Tesamorelin не е типичен медикамент за общо отслабване. Въпреки че може да намали висцералната мастна тъкан, общото телесно тегло може да не се промени значително — целта на молекулата е по-скоро промяна в разпределението на мастната тъкан, отколкото максимална редукция на килограмите. Официалната информация за EGRIFTA WR също посочва, че препаратът има weight-neutral ефект и не е показан за управление на телесното тегло.
Един от очакваните фармакологични ефекти е повишаването на IGF-1 (insulin-like growth factor 1) вследствие на стимулирането на GH. В клиничните проучвания повишаването на IGF-1 е наблюдавано заедно с намаляването на висцералната мастна тъкан. Това е важно при интерпретирането на Tesamorelin: молекулата не трябва да се разглежда просто като „fat burner“ — тя променя активността на цялата GH/IGF-1 ос.
Ефектите върху глюкозата са по-сложни. В някои проучвания не се наблюдават значими дългосрочни промени в основните показатели на глюкозния метаболизъм, въпреки че при определени пациенти могат да настъпят промени в кръвната глюкоза. В едно проучване е наблюдавано временно увеличение на глюкозата на гладно в началото, но след 6 месеца разликата спрямо плацебо не е статистически значима. Следователно не е коректно Tesamorelin да бъде представян като средство за подобряване на инсулиновата чувствителност без допълнителен контекст.
Поради влиянието върху GH/IGF-1 системата Tesamorelin има реални фармакологични ефекти и потенциални нежелани реакции: реакции на мястото на приложение, ставни болки, периферни отоци, мускулни болки, главоболие, повишаване на IGF-1 и промени в глюкозния метаболизъм. В клинични проучвания са наблюдавани и реакции на свръхчувствителност и образуване на антитела срещу Tesamorelin. Официалната информация подчертава, че дългосрочната сърдечно-съдова безопасност не е установена.
Да. Tesamorelin е различен от много други пептиди, предлагани онлайн единствено като „research peptides“. В САЩ лекарствената форма EGRIFTA WR е одобрена за конкретна медицинска индикация — намаляване на излишната абдоминална мастна тъкан при възрастни пациенти с HIV-асоциирана липодистрофия. В Европа ситуацията е различна: Европейската агенция по лекарствата посочва, че заявлението за Egrifta е било оттеглено през 2012 г. и продуктът не е получил разрешение за търговия в ЕС. Наличието на одобрена лекарствена форма в една юрисдикция не означава автоматично, че всяка форма на Tesamorelin е одобрено лекарство в България или ЕС.
Tesamorelin е синтетичен GHRH аналог, който стимулира естествената GH/IGF-1 ос и се отличава от много други пептиди с наличието на значителни клинични данни. Най-добре подкрепеният му ефект е веригата GHRH рецептор → повишен GH/IGF-1 → намалена висцерална мастна тъкан, а някои изследвания показват и намаляване на чернодробната мазнина. В същото време Tesamorelin не трябва да се представя просто като препарат за отслабване — ефектът му е специфично свързан с висцералната мастна тъкан, а общото телесно тегло може да остане относително непроменено. Официалната му американска индикация е ограничена до HIV-асоциирана липодистрофия. Това прави Tesamorelin интересна молекула за научни изследвания върху GH физиологията, разпределението на мастната тъкан и метаболитното здраве, но наличните клинични данни не трябва да се разширяват извън реално изследваните популации и показания.